Продължават, защото любовта в сърцата им е по-голяма от накърненото им его. Защото са първата си мисъл, когато сутрин отворят очи.
Защото без присъствието на другия, онова между гърдите се къса, кърви, пустее. Защото понякога правим грешки. Губим се и се лутаме.
Защото понякога трябва да изгубим, за да разберем колко е огромна нуждата ни от това нещо.
Да оценим това, което имаме.
И това не ни прави глупави, слаби и жалки - прави ни хора.
Обичайте.
Въпреки себе си.
Въпреки другия.
До кръв. До болка. Без предел. Без условие.
До изпепеляване.
Истински.
Автор: Силвия Крумова
