Спомени, страсти, навици, привързаности. Колкото по-малко притежава човек, толкова му е по-леко. За по-малко неща трябва да се грижи физически и мисловно.
Но “моето си е мое”. Може да е едно копче, но трудно се разделяме с него. Може никога да не ни потрябва, но собственическото чувство е твърде силно.
Какво да кажем, за по-скъпи сантиментално или материално вещи, а за междуличностните отношения става съвсем трудно. И ден след ден трупаме вещи, отношения, информация увеличаваме багажа си. И всяко едно нещо от тях което изгубим ни разкъсва сърцето.
Човек се ражда гол. В света в който идва има всичко от което ще се нуждае, разбира се, ще трябва да го дели или споделя с останалите човеци и други същества. Би трябвало да има достатъчно за всеки. Но това чувство за притежание, заграждащо от общото за себе си, създава конфликти, вражди и войни, носещи много страдание след себе си.
Багажът може да се състои и от негативи: страхове, проблеми, натрупани задачи … Този багаж не могат да ти го откраднат, нито да го захвърлиш и да избягаш от него. Трябва да го разтовариш едно по едно, както си го събирал. Трудно е но трябва, за да олекне, да да отвори място за ценните неща, които с лекота се носят.
Трудно е човек да потребява, колкото му е нужно, да стопанисва, колкото умее. В мигове, когато сподели с близък човек нещо свое, изпитва забравена радост. Тази радост може да я изпитва ежедневно.
Защото лесно е да се даде нещо непотребно, то няма никаква стойност. Но да се раздели с нещо важно за него, за да зарадва друг…
Трудно е...
Но ако успее – ще зарадва двама души – и себе си и другия.
А магията на споделянето е следната. Когато учудения получател приема споделеното, той заедно с него приема и урока, че е прекрасно да се споделя. И когато дойде време и той да сподели, ще го направи с радост.
За да не ви тежи багажа, раздавайте…
Автор: Йорданка Богомилова
