Като дишаш, осъзнаваш, че не си направил въздуха. Но все пак някой го е направил, съществува някъде. И това ако не е чудо.
Чудесата са непрекъснато около нас. А пък ние: “Ах, каква роля съм направил, какъв гений съм изобразил.”
Добре, получавам пари за това, имам умение да играя, ти имаш други умения.
Но умението да живееш? Умението да дишаш?
Хората трябва да се замислят за най-простите неща.
Какво става с вярата в средата на живота?
Живеенето, там е скрито чудото.
Ама какво поддържа живеенето – вярата ли?
Не, не е вярата. Ти имаш Воля, Вяра и Живот.
Всичко ти е дадено.
Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”?
Не, не можеш да ги разделиш нещата.
Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея.
Това е феноменът.
Облакът задава ли си въпроса: - “Аз имам вяра и пускам дъжд”?
Като кажеш "Вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава.
Живеенето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”.
Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава.
Това смирение и покорство ли е?
Не, това не е смиреност. Това е Знание. То включва всичко в себе си.
Смирение не значи да си сложиш главата в торбата. Най-големият бунт, същинският човешки бунт е приемането, това да казваш “Да”.
Само силният човек, същественият човек може да приеме това предизвикателство.
Живеенето – това е екстазното състояние, свръх логическото понятие.
Да кажеш: “Събудих се и съм жив.”
Бунтът изкристализира в приемането.
Много труден е пътя дотам. Много.
Но пък е верен.
И като стигнеш, престава да бъде път.
Става Твое състояние, Твое Живеене."
