- Какво е щастие за теб, бабче?

Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той и извикал своя везир и му наредил:

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.

Стар мъдрец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена.

- Защо плачете? - попитал я той.

- Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача - отвърнала с дълбока горчивина тя.

Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче:

- Какво виждате там? - попитала с любопитство тя.

- Поле с рози - отговорил мъдрецът - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна.