Един човек притежавал малък павилион за плодове и зеленчуци. За него той бил не само средство за препитание, но и семеен бизнес, който се предавал от поколение на поколение.

Трима братя срещнали Късмета, който бил пропаднал в дълбока дупка. Надвесили се над ямата и го попитали:

- Ей, Късмет, можеш ли да ни помогнеш?

Наскоро чух една история в няколко варианта, която въздейства изключително силно над мен. Разказаха ми я трима коренно различни като характери и начин на мислене мои познати. Първият път не взех поуката и смисъла на сериозно, но след третия път вече знаех, че това е притча, която заслужават да знаят възможно повече хора... Защото всички мечтаем, всички желаем, всички копнеем исканото от нас да се сбъдне.  Но готови ли сме "да заплатим" за него? И притежаваме ли всъщност онова, което може "да го заплати"?

Споделям с вас тази приказка. Нека тя ви подейства толкова вдъхновяващо, колкото и на мен: