Начинът, по който докосваш лицето ми. Да те гледам в очите. Да целувам бавно. Да говоря тихо. Точно толкова тихо, колкото единствено ти да ме чуеш.
Нямам нужда от публика. Искам да докосваш с нежност. Искам да разтворя душата ти. Бавно.
Без въпроси. Без да мисля колко вземам и колко давам.
Всички преди теб бяха груби. Искаха да разкъсват и да удрят. Да бъдат слабостта у силата.
Аз вече нямам нужда от насилие. Искам някой, който може да докосва. Плавно. Нежно. С усет. Със сигурност. По луничките в душата ми.
Който може да пробие с нежност и сила едновременно. Но предимно с милост. И отдаденост.
Усещам, че си близо. Чувам те във себе си.
Красив си, когато събличаш емоциите си между мен и страховете си.
Очакваме те, сигурно си се уморил от тях.
Влизай смело.
Автор: Роланда Стефанов
